На 1 май много страни отбелязаха Деня на труда. Този празник има различни названия, но за повечето хора той се асоциира със Съветския Съюз – страната, която вече не съществува. Въпреки това, СССР се запази в много аспекти на съвременния живот, отпечата се в сърцата на неговите потомци, както и в архитектурата на онова време. Любопитното е, че тази архитектура може да бъде срещната в най-неочаквани места и не може да бъде сбъркана с нищо друго.
 
Редакцията на Domaza предлага детайлно да разгледаме съветското архитектурно наследство и да си припомним как се „раждаха“ монументалните сгради от онази епоха.
 

Първите панелни сгради

Първото нещо, с което се асоциират съветските имоти, са панелните пететажни сгради, изникнали в републиките из целия СССР. Застрояване на териториите с такъв тип сгради (известни сред народа като «хрущовки», по-късно «брежневки» и «сталинки») е започнало през 1948 година. Първи подобни сгради се появяват в Москва, като по това време представляват четириетажни блокове, за изграждането на които е отивало голямо количество метал. Характерните съветски пететажни блокчета започват да се появяват в началото на 50-те години, когато изникват цели квартали от този тип строителство.  



Архитекти твърдят, че този опит е ценен и необходим: хората по онова време не са имали качествени жилища, затова властите на СССР са поставили пред себе си задачата да осигурят всички семейства с жилища. Тези сгради се отнасят към стила "функционализъм" и са били буквално събирани от панели - до днес има запазени филми как са се строили жилищата в СССР. За създаването на панели в СССР са работели стотици заводи. Самият начин Причината за този тип строителство се обяснява с факта, че властите са били принудени да изграждат жилища с максимална ефективност, за да може в бързи срокове да бъдат решени жилищните проблеми на милиони семейства. 



От властите бил утвърден стандарт, съгласно който са били отпускани 6м2 жилищна площ на човек. Пететажната височина е била обусловена от строителните норми: пет етажа – максимална височина за сграда без асансьор. По онова време това е било истинска архитектурна сензация! В хода на експериментите, в масово строителство са били пускани най-удачните серии на „хрущовките“. 



Съветски архитекти са изпробвали различни начини за построяване на „хрущовки“. Жителите още си спомнят експериментите за строеж на сгради, започващи от покрива, но този метод не е получил масово прилагане, тъй като за него е било необходимо голямо количество тежка техника – това е било на практика неосъществима задача в мащабите на СССР. 



«Сталинките» и «брежневките» са се отличавали от „хрущовките“ със своите размери, функционалност и планировки. Така, в апартаментите по времето на Сталин, значително се увеличават стаите, повдигат се таваните, разширяват се балконите. Този тип сгради са имали големи кухни и отделни санитарни възли. За сметка на това пък „брежневките“ са разполагали с асансьори и „мусоропроводи“ (специални отвори в стената на стълбищните площадки за изхвърляне на отпадъци). 



„Брежневките“ са се отличавали с височина – по времето на Брежнев сградите са били строени не на ширина, а на височина, това са предимно 9-16-етажни жилищни блокове. Апартаментите в този тип сгради са били малки, едно ниво над „хрущевките“, но пък са отстъпвали на „сталинките“. 

Съвременни панелни «хрущевки»

В много страни панелните пететажни блокове са се запазили и до днес. Някои от тях не подлежат на реконструкция. В частност, властите на съвременна Москва са решили да съборят близо 25 млн.кв.м „хрущевки“, тъй като заради продължителната им експлоатация, са се намирали в аварийно състояние. В някои от случаите архитектите са успели да вдъхнат нов живот на тези сгради. 



Например, в Германия са успели да спасят от събаряне „хрущевка“. Архитектите в Гал запазват жилищни блокове от 60-те години: сградите са били намалявани, укрепвани, в някои от случаите са били премахвани горните етажи. Прекалено дългите постройки са били разглобявани на няколко отделни конструкции посредством премахване на средната им част. Модернизацията на „хрущевките“ в Германия е включвала също така обновени фасади, а типичните „съветски балкони“ без остъкляване са били превърнати в „апартаментни тераси“. Днес, гледайки тези сгради, е трудно да се повярва, че са били строени през миналия век.
 


Подобен тип сгради са се запазили до днес почти във всички страни от Варшавския договор. Така, например, 1/3 от населението на чешката Прага живее в „хрущевки“. Местните жители ги наричат „панелники“. 



Обичайни панелни блокове може да бъдат видени и в Албания, и в България. Навремето албанските власти са взели решение да съживят улиците със сгради „хрущевки“ – фасадите им били обрисувани с ярки бои и шарки. Някои улици по ниво на пъстрота се асоциират от туристите с Амстердам. 



Технологията за изграждане на панелни жилищни сгради се прилага и до днес. Съвременните строители са модернизирали този метод: все по-често се прилагат нови „сандвич-панели“ с подобрени шумо- и теплоизолации. Комбинацията от съвременни панели позволява да се създадат привлекателни фасади и интересни жилищни планировки. При това се запазва основното предимство на панелното строителство – относително ниска стойност и бързи срокове на строеж. Това е в плюс и за бъдещия купувач, тъй като цените на този тип строителство са значително по-ниски.
 
За по-нагледно редакцията на Domaza подбра за вас предложения за съвременни панелни имоти. Предлагаме да сравните цените и външния вид на панелните сгради като вземем за пример България. 
 

Монументална архитектура

Архитектурата на СССР е оставила отпечатък върху световната история не само със „хрущевки“. Съветски архитекти са построили огромен брой сгради из целия свят, в които на пръв поглед не се проследява функционализъм. Това са и арт деко, и конструктивизъм, и рационализъм, и брутализъм. Някои проекти дотолкова изумяват с креативност, че дори по съвременни мерки изглеждат космически.
 
Необичайна сграда – Парк на Слънчевия комплекс – се простира в Узбекистан.
Неповторимият стил прави тази сграда една от най-необичайните в столицата Ташкент. Днес в тази сграда функционира водно-развлекателен комплекс. 



Към епохата на съветската архитектура се отнася и централната улица на съвременния Киев – архитектите на СССР (украински и руски) са възстановявали напълно разрушената от войната улица „Крещатик“. Тези величествени по своята форма сгради впечатляват туристи и до днес. 



Отделна страница в историята на съветската архитектура се отваря и за високите сгради – в Москва такива има седем. Днес често ги наричат „седемте сестри“. Тези сталински „небостъргачи“ са били построени през 40-те и 50-те години, и функционират и до днес – това са основните сгради на МГУ, на МИД РФ, прочутият хотел «Ленинградская». Властите имали намерение да построят осем такива сгради (за 800-та годишнина на Москва), но последната от тях така и не била довършена заради смъртта на Йосиф Сталин. 



Необичаен „паметник“ на СССР се е запазил до днес в Киргизстан – това е музеят върху склона на планина Сюлейман Тоо, приличащ на извънземен портал. Футуристичният ефект е бил постигнат с величествена кръгла арка и витражни прозорци. 



Ярък пример за монументалност на съветската архитектура е сградата на посолството на СССР в кубинската Хавана. Строителството на сградата е било завършено през 1987 година. Съвременните туристи го асоциират с меч. Сградата функционира и днес, като в нея се разполага дипломатическата мисия на Руската Федерация. 



Много съветска архитектура може да срещнем и в Естония. Ярък пример за величествен архитектурен стил от 80-те години е хотелът „Олимпия“. 



В България, освен панелни блокове, може да бъде срещнат и т.нар. „съветски космос“. Сградата на централата на Комунистическата партия на България учудва със своята сложна конструкция и футуризъм. Тя се намира в Бузлуджа – на върха на Стара планина. Строежът на сградата е продължил седем години, а заетите в процеса са били над 6 хиляди души. Днес тя не функционира. 



С удивителни форми може да се похвали „Домът на щастието“ в Бишкек, построен по времето на СССР. Днес това е ритуална зала за сватби, но сградата, по мнение на местни журналисти, се нуждае от основен ремонт.  

Нереализирани архитектурни проекти на СССР

Кръглата сграда в Москва е призната за най-добрия паметник на конструктивизма в света. Сградата съществува и днес. Всъщност, в руската столица има две такива сгради. В историята се е „отбелязала“ именно първата сграда-пръстен, състояща се от 913 апартамента. Тя се намира на улица „Нежинская“. Било замислено да бъдат построени пет сгради-пръстени за Олимпиадата през 1980г., но те са се оказали прекалено скъпи, затова са били построени само две – на улица „Нежинская“ и на улица „Довженко“. 



Най-мащабният, но неосъществен проект от времето на СССР - «Дворец Советов». По план се предвиждала 100-етажна сграда с височина от 400 метра. Проектът е бил създаден през 1930 г., като заради него дори е бил разрушен Храмът на Христос Спасител в Москва. След разпада на СССР на мястото на бъдещия «Дворец Советов» наново е бил построен Храмът на Христос Спасителя, който с точност е повторил визията на разрушения. До днес се е запазил единствено проектът на тази сграда, въз основа на който е била направена 3D-визуализация.